21.11.2008 г., 20:07

Аз знаех за тебе

826 0 7

Аз знаех за тебе когато го срещнах,

той двете с безкрайна тъга ни дари.

За тебе забравих, когато обикнах,

ти грешката моя сега ми прости!

 

Аз теб не пожалих, а него желаех,

поравно със теб самотата делях,

(от мене си тръгва, при тебе се връща)

тъй дълго със своята мъка живях.

 

Любовните думи дори и изричал,

лъжата, аз зная, била е за мен,

аз зная, че винаги теб е обичал

и с теб ще изпрати последния ден.

 

Сега мен ме няма... Обичай го свято!!

С теб всичко го свързва... и дом... и деца...

Прости ми, че знаех за тебе, когато

повярвах в безсмисленост, грях и лъжа!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Касабова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Любовта не пита... И аз съм го преживяла, много харесах!!!
  • преживяно, наистина силен стих..... простете ни, че знаехме за вас


    И двамата сме толкова "Много женени",

    че чак ми се иска да изкрещя.

    Защо не те срещнах преди време.

    А чак сега,

    чак сега.

    Романтична вечеря - на свещи,

    целувки с дъх на вино,

    изгарящо нежни копнежи,

    луксозен хотел

    и черно бельо.

    Любовта не е тук - между чаршафите.

    Някакъв силен нагон ни зове,

    искам да те грабна на някъде -

    не знам накъде.

    Ах, как - не знам накъде.

    Реалността на часовника - силно звъни.

    И пронизва душите.

    На съвест говори.

    Да си вървим у дома.

    Там ни чакат, нали?

    И вървим - но боли.

    Тези малки игри

    продължават - уви...

    Толкова

    "Много

    сме женени"


  • Тъжно, преживяно, силно написано, направо от сърцето!
  • Силно , искрено и тъжно.Знам,че не е моя работа,но.......мисля,че прошката трябва да я иска друг. Желая ти голяма нова обич.Поздрави
  • Много искрен стих!Дано получиш търсената прошка...

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...