13 дек. 2005 г., 20:26

Аз знам ...

938 0 2

 

 Изгубена във тъмнината ,
аз знам , че моя е вината ,
аз знам , загубих любовта
знам , без теб и обичта ще ми е друг света ,
знам , че няма да се върнеш ,
че никога вече не ще ме прегърнеш ,
знам , че с целувките си
друга ще обсипваш
.. на нея нежно ще се усмихваш..
Знам ... ще ме забравиш ти
и сърцето го боли ,
и отново по лицето стичат се сълзи ,
и мисля си какво ли правиш ти ..
Мислиш ли за мене както аз
или в сърцето ти е вече мраз ?
И избърсвам аз горещите сълзи ,
но те се стичат пак и пак ..
И оставям болката да продължи
защтото няма инак как ...
Само ти би могъл да я спреш
ако един ден отново ръка ми подадеш
и при мене пак се върнеш ..

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дезизлафа Петрофа Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...