Изгубена във тъмнината ,
аз знам , че моя е вината ,
аз знам , загубих любовта
знам , без теб и обичта ще ми е друг света ,
знам , че няма да се върнеш ,
че никога вече не ще ме прегърнеш ,
знам , че с целувките си
друга ще обсипваш
.. на нея нежно ще се усмихваш..
Знам ... ще ме забравиш ти
и сърцето го боли ,
и отново по лицето стичат се сълзи ,
и мисля си какво ли правиш ти ..
Мислиш ли за мене както аз
или в сърцето ти е вече мраз ?
И избърсвам аз горещите сълзи ,
но те се стичат пак и пак ..
И оставям болката да продължи
защтото няма инак как ...
Само ти би могъл да я спреш
ако един ден отново ръка ми подадеш
и при мене пак се върнеш ..
© Дезизлафа Петрофа Todos los derechos reservados