Аз знам
Аз знам, че хора има на света
понесли гордо своята съдба
към бликащата светлина, която свети във безкрая,
и може би това е пътят им към Рая.
И плувам аз във тази синева
дочакала до изгрева прекрасен –
да видя, как огрява цялата земя
и ражда се нов ден, и нова песен.
И виждам аз, как любовта се ражда заедно с деня,
и утрото е тъй благословено, обляно в слънчевата светлина.
А хората са някак безучастни,
нехаят те за тази красота,
не знаят милите, какво да правят,
за да спасят се те сега.
И търсят трескаво, и чакат да им се случат чудеса,
а чудото самите те са, но още те не знаят за това.
И аз дойдох при тях сега, да им разкажа за това,
че вяра и любов е нужна, и само малко доброта,
и чак тогава аз ще мога да ги приютя
под ангелските си крила!
М.Иванова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Иванова Все права защищены
