Аз знам, че съществуваш толкоз хубава!
По-хубава си даже от илюзия.
От мисли и копнеж по тебе, влюбени.
(Сърцето ми макар че е контузено.)
И ти ще ме прегърнеш толкоз истинска,
че вярата ми в теб ще се разплаче.
Със нежност, че от мъката пречистен съм.
И моят свят ще спре да е ужасен.
Да, знам, че съществуваш толкоз хубава!
И не, защото цял живот те нямах,
а някак си, защото все сънувана -–
една любов – любов е, но... наяве... ...