25 нояб. 2008 г., 00:20

* * *

545 0 0
Следа...
Къде отвежда
тя?
Ще вървя
поредната стъпка...
Ето,
страхът млъква,
силата върху сърцето
силно изпъква.
Път...
отвежда
до
поредната
врата-надежда.
Отварям, а
зад нея
разнищени чувства
в кълбо прежда.
Поглеждам
нагоре
към...
Светлината;
към...
Луната;
после отново
зад врата
ме поглъща
на страха
Мъглата.
Нищо... нали
си сбъднах
Мечтата.
Да полетя,
да погледна
от високо
Калта
и да не
спра.
Имам
още
една
Мечта.
Да
намеря
вратата
на
Вечността.
Да надникна
през нея,
да видя
Другостта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александра Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....