4 мар. 2020 г., 00:05

...

643 0 0

Няма да се запиша в школа по танци.

Привечер е страшно - бездомните кучета

чакат на спирката - ненаяли се с огризки

от бързи закуски и изпросена милост.

Няма начин да ги прогоня с ритници по хълбока,

гледат ме, без да мигат - да ме запомнят.

Свирката, дето само те чуват, е безподобна-

пъдя страха си, сгушен под шлифера тънък.

Няма да има танци, две напред и встрани -

щрихи в налудна картина без екзерсис

за темпо ритъм в глухата тишина.

Паяжина от лед е замрежила зимното разписание.

Бавят се и закъсняват не само тролеите.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Комаревска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...