Безпризорни чуства... чужда усмивка,
непозната сълза,
мисълта се блъска, като дъжд в земя,
утехата мълчи, радостта спи,
стремежът се топи като висулка в топли дни,
думите са тихи, несподелени се редят,
що за свят е това, където щастието е мит, а любовта - мечта,
където рони се даже и сънят,
където спящите са в плен на утрешния ден,
оковани са душите на двукраките сега,
с окови, изплетени от техните сърца.