Баба Дафина
Вчера ми рече баба Дафина:
"Чуй ме момиче, аз ще замина,
стига на село все съм стояла,
още градът не съм го видяла."
Рано ранила баба Дафина,
речено сторено и тя замина,
чак до ушите беше засмяна,
тръгна нагиздена с нова премяна.
Върна се днеска баба Дафина,
ала не беше каквато замина,
нямаше даже следа от усмивка,
бяла се върна, като покривка.
Там, във града тя се учуди:
"Тези пък хора да не са луди?
Всеки намръщен по улици ходи,
сякаш че някой с каишка ги води."
Баба Дафина духа ми повдигна,
със мъдростта си до извод достигна,
че ний на село се уважаваме,
няма причини да подражаваме.
"Чуй ме момиче, аз ще замина,
стига на село все съм стояла,
още градът не съм го видяла."
Рано ранила баба Дафина,
речено сторено и тя замина,
чак до ушите беше засмяна,
тръгна нагиздена с нова премяна.
Върна се днеска баба Дафина,
ала не беше каквато замина,
нямаше даже следа от усмивка,
бяла се върна, като покривка.
Там, във града тя се учуди:
"Тези пък хора да не са луди?
Всеки намръщен по улици ходи,
сякаш че някой с каишка ги води."
Баба Дафина духа ми повдигна,
със мъдростта си до извод достигна,
че ний на село се уважаваме,
няма причини да подражаваме.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иванка Морарова Все права защищены
