ивахрис (Иванка Морарова)
136 664
6 апр. 2008 г., 11:38

Баба Дафина 

  Поэзия » Для детей
1741 1 10
Вчера ми рече баба Дафина:
"Чуй ме момиче, аз ще замина,
стига на село все съм стояла,
още градът не съм го видяла."

Рано ранила баба Дафина,
речено сторено и тя замина,
чак до ушите беше засмяна,
тръгна нагиздена с нова премяна.

Върна се днеска баба Дафина,
ала не беше каквато замина,
нямаше даже следа от усмивка,
бяла се върна, като покривка.

Там, във града тя се учуди:
"Тези пък хора да не са луди?
Всеки намръщен по улици ходи,
сякаш че някой с каишка ги води."

Баба Дафина духа ми повдигна,
със мъдростта си до извод достигна,
че ний на село се уважаваме,
няма причини да подражаваме.

© Иванка Морарова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??