20 апр. 2008 г., 02:51

Баба или Дете

1.1K 0 1
На 20 съм, а когато бях на 15
мислех, че голяма ще съм.
На 20 съм и пак съм същото дете
с мисли хаотични и страсти различи.
Това добре ли бе?
С годините май нищо не се променя,
освен отговорностите?
На 20 съм, но пак ми се иска
в пясъка с кофичка и лопатка да се заровя.
И безгрижно да мечтая и унисам в други светове.
На 20 съм, а понекога мисля като баба.
И детето в мен заравям.
На двайсе съм и понякога и приятелите си забравям,
че битието тежко е, но и от него мога да избягам.
На 20 съм. Нито съм малка, нито съм голяма,
а тогава що е туй, дет не се яде?
А може би 20 е просто цифра,
по която съдят за "житейския" ми опит.
Баба ли съм или дете?
Или просто съм успяла да намеря баланса
м/у равновесието и хаоса?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Юлия Илиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ами поздрави тогава и за Юстайн, и за Софи, Хилде, Майора, за Алберто/учителят!/ - разбира се!
    П.П. И приятно плуване към лодката/колко обичам да намирам бележки на разни места!/!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...