20.04.2008 г., 2:51 ч.

Баба или Дете 

  Поезия » Философска
827 0 1
На 20 съм, а когато бях на 15
мислех, че голяма ще съм.
На 20 съм и пак съм същото дете
с мисли хаотични и страсти различи.
Това добре ли бе?
С годините май нищо не се променя,
освен отговорностите?
На 20 съм, но пак ми се иска
в пясъка с кофичка и лопатка да се заровя.
И безгрижно да мечтая и унисам в други светове.
На 20 съм, а понекога мисля като баба.
И детето в мен заравям.
На двайсе съм и понякога и приятелите си забравям,
че битието тежко е, но и от него мога да избягам.
На 20 съм. Нито съм малка, нито съм голяма,
а тогава що е туй, дет не се яде?
А може би 20 е просто цифра,
по която съдят за "житейския" ми опит.
Баба ли съм или дете?
Или просто съм успяла да намеря баланса
м/у равновесието и хаоса?

© Юлия Илиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ами поздрави тогава и за Юстайн, и за Софи, Хилде, Майора, за Алберто/учителят!/ - разбира се!
    П.П. И приятно плуване към лодката/колко обичам да намирам бележки на разни места!/!
Предложения
: ??:??