20.04.2008 г., 2:51

Баба или Дете

1.1K 0 1
На 20 съм, а когато бях на 15
мислех, че голяма ще съм.
На 20 съм и пак съм същото дете
с мисли хаотични и страсти различи.
Това добре ли бе?
С годините май нищо не се променя,
освен отговорностите?
На 20 съм, но пак ми се иска
в пясъка с кофичка и лопатка да се заровя.
И безгрижно да мечтая и унисам в други светове.
На 20 съм, а понекога мисля като баба.
И детето в мен заравям.
На двайсе съм и понякога и приятелите си забравям,
че битието тежко е, но и от него мога да избягам.
На 20 съм. Нито съм малка, нито съм голяма,
а тогава що е туй, дет не се яде?
А може би 20 е просто цифра,
по която съдят за "житейския" ми опит.
Баба ли съм или дете?
Или просто съм успяла да намеря баланса
м/у равновесието и хаоса?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Юлия Илиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ами поздрави тогава и за Юстайн, и за Софи, Хилде, Майора, за Алберто/учителят!/ - разбира се!
    П.П. И приятно плуване към лодката/колко обичам да намирам бележки на разни места!/!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....