Моливът ми се счупи

точно преди да я хвърля на спалнята...

(ами да – влюбени думи и нестрошени признания)

Нищо – имам още два опита

А колко са ти перлени обиците

мила

колко са ти...

Ама помогни ми малко –

стъпи за миг на земята

очаровай ме земепритеглящо...

Ти си моята любовна комета

нали знаеш

Жалки

Жалко

Жалка е

антигравитацията в чашата

Да – тази седмица е експортна

някак интровертна

някак безкористна

Нищо де –

черешата в двора

напомня за самотен изстрел

(или примка – забравил съм вече)

Дворът – по Шекспировски притихнал

(два пъти пален като Вечерница)

се стеле доверчиво...

Котката (ах да)

на котката общо взето не ù пука

много не ù пука

въобще не ù пука

изобщо

хич дори

Моливът ми се счупи точно преди...

Очите ти – Байкалски дълбини

сърцето ми – бутилка в батискаф

Иначе съвсем вчера си тръгнах

нали знаеш

нищо че съм все още тук – на масата –

на теб всичко ти е ясно (ясно синьо)

Котката дреме и сънува злочести прераждания...

Моливът ми се счупи...

Това не е опит

Това е опитване

Но как ангелите негодуват в очите ти

мила

Да взема от тая череша

да издялам прът – за знаме

да взема да стана от масата

в ръце да те взема

ех...

Котката сяда до мен

присвива очи

и си сипва сливова

и нищо

нищо

три пъти нищо

Моливът ми...

Изчерпа се денят в декатлон

дрънчи залезът като кукер

Мила моя – съседна галактике

(до болка изследвана някак)

на портата чука закъсняла среща

а аз съвсем вчера си тръгнах...

И все по–кратко става битието

и все по–силно дробчето стяга

и все по–силно...

Моливът

се запъти към черешата

провеси душата на котката

и я хвърлих на спалнята 

                                        24.12.2007 г.