Балада за цъфналата череша (смешен порив)
Моливът ми се счупи
точно преди да я хвърля на спалнята...
(ами да – влюбени думи и нестрошени признания)
Нищо – имам още два опита
А колко са ти перлени обиците
мила
колко са ти...
Ама помогни ми малко –
стъпи за миг на земята
очаровай ме земепритеглящо...
Ти си моята любовна комета
нали знаеш
Жалки
Жалко
Жалка е
антигравитацията в чашата
Да – тази седмица е експортна
някак интровертна
някак безкористна
Нищо де –
черешата в двора
напомня за самотен изстрел
(или примка – забравил съм вече)
Дворът – по Шекспировски притихнал
(два пъти пален като Вечерница)
се стеле доверчиво...
Котката (ах да)
на котката общо взето не ù пука
много не ù пука
въобще не ù пука
изобщо
хич дори
Моливът ми се счупи точно преди...
Очите ти – Байкалски дълбини
сърцето ми – бутилка в батискаф
Иначе съвсем вчера си тръгнах
нали знаеш
нищо че съм все още тук – на масата –
на теб всичко ти е ясно (ясно синьо)
Котката дреме и сънува злочести прераждания...
Моливът ми се счупи...
Това не е опит
Това е опитване
Но как ангелите негодуват в очите ти
мила
Да взема от тая череша
да издялам прът – за знаме
да взема да стана от масата
в ръце да те взема
ех...
Котката сяда до мен
присвива очи
и си сипва сливова
и нищо
нищо
три пъти нищо
Моливът ми...
Изчерпа се денят в декатлон
дрънчи залезът като кукер
Мила моя – съседна галактике
(до болка изследвана някак)
на портата чука закъсняла среща
а аз съвсем вчера си тръгнах...
И все по–кратко става битието
и все по–силно дробчето стяга
и все по–силно...
Моливът
се запъти към черешата
провеси душата на котката
и я хвърлих на спалнята
24.12.2007 г.
© Донърджак All rights reserved.
