Балада за стария самолет
Спри, братле, не подминавай!
Чуй ме как въздишам!
Тежка орис ме застигна.
На какво приличам?
Стар, олющен, непотребен -
без сърце в гърдите!
Бетонирахте краката,
вързахте мечтите!
Сам-самотен и забравен,
цвъкат ме врабците,
с некролог, до мен поставен,
и със сълзи в очите!
Чуй, поспри се!
И спомни си как цепехме простора!
Как ти светеха очите!
Как пееше мотора!
Спазвах курса, ешалона,
стрелях точно в боя,
а на празник, на парада -
мястото във строя!
Славно време!
Тежко бреме делихме с теб по равно.
Аз напуснах вече строя,
ти след мен по-бавно.
Спри, братле, не подминавай!
Няма да изпуснеш влака.
Чест отдай и не забравяй,
че и теб това те чака!
май 1998г.
л-ще Щръклево
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Минчев Все права защищены
