Балкончето на щастието
Луната кашкавалената пита
търкулна върху масата на здрача,
отхапа си парченце облак-скитник -
звезда прегърна с финеса на мачо...
Засвири вятърът на флейта чудна
„Коминен танц за двама и щурчета”
и огънят в усмивките ни лумна,
а миговете яхнаха комети...
Крадец на обич тихо се промуши
в балкончето на щастието наше -
отмъкна сън, целувка, мисли сгушни,
но блясъкът в очите го подплаши...
а утрото закуска ни поднесе
в прозореца - гореща палачинка,
кафе сварихме на джезве небесно,
със вкус мечтан - и пихме до насита...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Михаил Цветански Все права защищены
