Балкончето на щастието
Луната кашкавалената пита
търкулна върху масата на здрача,
отхапа си парченце облак-скитник -
звезда прегърна с финеса на мачо...
Засвири вятърът на флейта чудна
„Коминен танц за двама и щурчета”
и огънят в усмивките ни лумна,
а миговете яхнаха комети...
Крадец на обич тихо се промуши
в балкончето на щастието наше -
отмъкна сън, целувка, мисли сгушни,
но блясъкът в очите го подплаши...
а утрото закуска ни поднесе
в прозореца - гореща палачинка,
кафе сварихме на джезве небесно,
със вкус мечтан - и пихме до насита...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
