Дочух шум на детска люлка
Скърцаше злобно и псуваше наред
На нея не люлееше се никого, само звука
Звукът, що мракът взел е в плен
Звукът на детски рев, на нейният също
На неговите гръмки думи, ала все без чадър
Препотил се бил, а все своето нищо
Получавал бил, горкият, ала все с някой кахър
Не дочака, лакомнико, да дочуеш тая песен
Не дочака ти ни разум, а сипеш слова
Тичаш, луташ се, и за себе си така неизвестен
Облегнат на хиляди несъществуващи права ...