БАЩИНА МОЛИТВА ПОСРЕД НОЩ
На синовете ми Петър, Стефан и Иван
Ще си призная с половин уста, че имам страшен грях пред своя Господ –
с децата си не бях добър баща – зарязах ги насред пустинен остров.
Не ги заведох ни веднъж на плаж – а колелото? – тъй не им го купих.
И как ли днес я карат, Отче наш? – невям самотни вълци във хралупи?
Дали обгрижват своите Жени? – или търчат след чуждите съпруги?
Дали не трупат като мен вини, по-взривни и от Баховите фуги?
И – самотяги – всеки възмъжа! – и своя друм през този свят нарами.
Бе мил ветрец в световната лъжа да чуя тяхното: – Здравей, баща ми!
И аз ли под отвъдните слънца – неопростен от Господа! – ще литна?
И – моля ви! – простете ми, деца? – среднощната ми бащина молитва. ...