На децата ми

Откривам се в очите ти, момиче мое!

Съзирам в тях началото.

Частица прах от миналото свое,

неясен щрих по тялото...

Чий ли са били чертите ти,

преди да бъдат мои....

Следи от стъпки правят пътя ни.

Носим корените свои.

Колко хора са се срещнали, живели,

как да изброиш,

и съдбите си са слели...

за да можеш Ти да се родиш!

И някога, когато във безкрая

свършили са мойте часове,

аз още ще живея зная,

в усмивките на твойте синове!

Христина