14 мар. 2008 г., 07:02

Бегло помня... 

  Поэзия
754 0 3
Бегло спомням си едно лице,
което се усмихваше заради мен.
Някога обичаше се мойто с неговото сърчице,
но тъй отдавна беше този ден!

Бегло помня неговите бляскави очи,
в които криеше се някаква невинност.
Но невинни те не са били,
щом разбрах какво е истинска жестокост!

Бегло помня неговите две ръце,
които прегръщаха, карайки ме да летя!
Но пък помня как разби се моето сърце
и колко силно заболя!

Бегло помня хубавото вече!
То потъва във дълбоката забрава.
И въпреки че миналото е далече,
болката от него винаги остава!

© Валентина Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много истини казваш в стиховете си!
  • Трогна ме...развълнува ме...хубаво е!
    ...и тези спомени...отминали мигове...
    с обич, Валентина.
  • Ех, хубавите спомени си остават, разочарованието не бива да изтрива красивите следи в душите ни, още по-малко пък болката да се настанява трайно там. Смело и безотговорно напред! Поздрав за стиха!
Предложения
: ??:??