Бегло помня...
Бегло спомням си едно лице,
което се усмихваше заради мен.
Някога обичаше се мойто с неговото сърчице,
но тъй отдавна беше този ден!
Бегло помня неговите бляскави очи,
в които криеше се някаква невинност.
Но невинни те не са били,
щом разбрах какво е истинска жестокост!
Бегло помня неговите две ръце,
които прегръщаха, карайки ме да летя!
Но пък помня как разби се моето сърце
и колко силно заболя!
Бегло помня хубавото вече!
То потъва във дълбоката забрава.
И въпреки че миналото е далече,
болката от него винаги остава!
което се усмихваше заради мен.
Някога обичаше се мойто с неговото сърчице,
но тъй отдавна беше този ден!
Бегло помня неговите бляскави очи,
в които криеше се някаква невинност.
Но невинни те не са били,
щом разбрах какво е истинска жестокост!
Бегло помня неговите две ръце,
които прегръщаха, карайки ме да летя!
Но пък помня как разби се моето сърце
и колко силно заболя!
Бегло помня хубавото вече!
То потъва във дълбоката забрава.
И въпреки че миналото е далече,
болката от него винаги остава!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Всички права запазени
