ТЯ сподели веднъж, така без свян –
Ах, как обичам бели карамфили –
пък аз запитах трескаво се сам
цветя за обич ли са или за могили?!
Но бързичко изтичах и донесох
от тез обикновенички цветя,
букета скромен тихичко поднесох,
с усмивка каза ТЯ – Благодаря!
С цветята под ръка и само с нея,
как двама, като в сън в онази нощ,
с блажени стъпки минахме по кея,
сред морско-синия, блестящ разкош!
Изправени на буната, на края,
загледани в пенящия се вал,
ТЯ в мен се врече до безкрая,
в един съдбовно-сватбен ритуал!
Сърцето скръбно, мое - преболяло
да излекувам исках с нея, как ?!
Но болката във болест й предадох
и заразих момичето със мрак!
Угасна мигом, тихо светлината
в най - сините, искрящите очи
и с карамфили бели във ръката,
с нея се прощавам днес….уви!
14.06.2015 г. Влад. Нед.
© Владислав Недялков Все права защищены