Бели карамфили.
ТЯ сподели веднъж, така без свян –
Ах, как обичам бели карамфили –
пък аз запитах трескаво се сам
цветя за обич ли са или за могили?!
Но бързичко изтичах и донесох
от тез обикновенички цветя,
букета скромен тихичко поднесох,
с усмивка каза ТЯ – Благодаря!
С цветята под ръка и само с нея,
как двама, като в сън в онази нощ,
с блажени стъпки минахме по кея,
сред морско-синия, блестящ разкош!
Изправени на буната, на края,
загледани в пенящия се вал,
ТЯ в мен се врече до безкрая,
в един съдбовно-сватбен ритуал!
Сърцето скръбно, мое - преболяло
да излекувам исках с нея, как ?!
Но болката във болест й предадох
и заразих момичето със мрак!
Угасна мигом, тихо светлината
в най - сините, искрящите очи
и с карамфили бели във ръката,
с нея се прощавам днес….уви!
14.06.2015 г. Влад. Нед.
© Владислав Недялков All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
"... заразих момичето със мрак!" Карантина е нужна - казвам аз, Поете!
-
Страшно хубаво и много прочувствено.Браво
-
Много е силно! Дано не знаеш наистина колко си прав!
Ако нямаш собствена светлина по-добре не ставай паразит на чужда, ще я обсебиш и обезсилиш! Поздравления за страхотната реализация! -
Не очаквах този край...Толкова романтично и позитивно начало!Но за жалост в живота се редуват радостта и тъгата!С цветове в ръцете и при среща и при разлъка...
Поздрав! -
Благодаря ти, Руми, за позитивизма, който ми "вдъхваш", пожелавам и на теб, само позитивни емоции и много успехи!
-
Твоите стихове се четат с голяма лекота, Влади!
Въпреки тъгата да е съпровождаща тук, стихотворението е красиво!
Усеща се, че е вложена много чиста и искрена обич, макар и по нещо вече отминало! Поздравявам те и ти пожелавам много усмивки! -
Благодаря Ви - Рени, Дочка, Диана, Радоет, благодаря, че се отбихте и коментирахте, за мен посещението ви е голяма чест.
Прави сте, че "доста мрачна" е тази поезия, повечето от нещата са отминали за лирическия герой и за мен, да определено - "това бе един тъжен цикъл", от който може би ще кача още само едно произведение.
След това ще се опитам да има и "щастие и ведрост" в творбите, но дали там ще се справя - времето ще покаже.
Благодаря Ви отново и отново! -
И мъката си има своя стих
сърцето на поета щом кърви... -
Много провокативно и вдъхновяващо!
Чак ме кара да се надявам че няма да ми се случи!
Харесва ми как въпреки че е различно изразява отрицателното по естетически красив начин! -
Много красива е мрачната ти поезия, Влад! Ти го умееш, очаквам по-ведрата ти също да е толкова добра! Хубава вечер от мен!
-
Аз пък усетих вината, която лирическият ти изпитва. И някаква обреченост, от която не може да избяга... Хубав стих!
-
И аз имам спомен от един бял карамфил, символ на много чистота, но тогава не знаех, че е предвещавал раздяла и съвсем символично се оказа,че е бил за могили. Инак цветята са си цветя - всички са красиви.
Това, което усетих в стиха ти е стара болка, която си искал да излекуваш с нея. Но мисля, че сърцето трябва да се освободи, за да има място за следваща любов.
С много майсторство и силни чувсва си предал и болката, и красотата, и мъката...
Поздравявам те, Влади! -
Благодаря ви, Радка, Стойна, Васе, че посетихте и коментирахте!
Извинявам се, че преобладава тъгата и меланхолията в последните ми неща, качени на сайта, ще се опитам по-нататък да има и "разведряване на чувствата", дано да се получи.
Поздрави и много творчески вдъхновения ви пожелавам! -
"но болката във болест й предадох" - много болка и любов.Белите карамфили са и за обич и за могили. Силен стих!Поздрав!
-
Много силна творба от една житейска истина и много болка.
Любов и болка слети във едно, последвани от сетната раздяла.
Много болезнено, Влади, но дълбоко и истинско!
Желая ти по-светли пътища и по-ведро настроение! -
Красива приказка завършваща тъжно си сътворил Влади! Всяка светлина угасва, когато се прощаваме с някого!
Прекрасен и силен стих! Харесах!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
