AdelaideKaltenberg (Княгиня Нощ)
143 304
17 авг. 2023 г., 20:50

Бели рози 

  Поэзия
164 1 1

Сърцето ми изтръгваш своеволно -
отрова блика, но пък болка няма...
Щом ледените пръсти ги докоснеш
вече вълни в очите наближават.

С липсващ цвят звезди сънувам - шепнат,
инициали пропълзяват по плътта.
Изстива раната нетленна,
отправяш заклинания във нощта.

Далеч от мен е космичното небе;
сетивата разтварят се в сълзи...
Щом ледените пръсти ги докоснеш
без спомен поливаш белите ми рози.

 

 

 

29.04.2023г.

© Княгиня Нощ Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Великолепна лирика на стаената в очакване романтика, на която е съдено да се разлисти като цвете - сякаш една бяла роза! Може би възвишена тъга е чувството, с което е загърнат този стих, за да изглежда и звучи като магичен блян. Поздравявам те за въздействащата естетика, Аделайд!
Предложения
: ??:??