AdelaideKaltenberg (Княгиня Нощ)
143 304
17.08.2023 г., 20:50 ч.

Бели рози 

  Поезия
171 1 1

Сърцето ми изтръгваш своеволно -
отрова блика, но пък болка няма...
Щом ледените пръсти ги докоснеш
вече вълни в очите наближават.

С липсващ цвят звезди сънувам - шепнат,
инициали пропълзяват по плътта.
Изстива раната нетленна,
отправяш заклинания във нощта.

Далеч от мен е космичното небе;
сетивата разтварят се в сълзи...
Щом ледените пръсти ги докоснеш
без спомен поливаш белите ми рози.

 

 

 

29.04.2023г.

© Княгиня Нощ Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Великолепна лирика на стаената в очакване романтика, на която е съдено да се разлисти като цвете - сякаш една бяла роза! Може би възвишена тъга е чувството, с което е загърнат този стих, за да изглежда и звучи като магичен блян. Поздравявам те за въздействащата естетика, Аделайд!
Предложения
: ??:??