13 янв. 2019 г., 16:16

Белите стени

664 0 0

Моите приятели – белите стени,

Понякога ми дават лоши съвети.

Понякога гледам крушката как виси

И си мисля, че това ми харесва.

 

Таванът е надвиснал над мен.

Бял, студен и неподвижен.

И това легло, на което съм в плен,

Не ми дава никакви надежди.

 

Има ли друг свят извън тези стени?

Не и за мен. Аз съм тук завинаги.

Това легло, тази люлееща се крушка...

Тази бяла стая, от коята изход няма.

 

Имам само очи. Другото е приковано.

Тялото го няма, то живееше преди.

Сега съм само поглед. И страдание.

И копнея да увисна. Да се залюлея...

 

Копнея да посегна и да отнема

Този живот, така непостижим!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ваня Накова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...