Понякога нощем един бял бизон
настървен се изправя пред теб.
Разполагаш само с молив и четка
и бъдеще, водещо към Ереб.
Никога не е бил твой приятел
или дори някакъв враг.
Следваш воля на своя създател
и мнозина приемат те за чудак.
От време на време споделяш с него
съкровенни в живота неща,
например, за прозореца на момиче
с роза, положена през нощта.
Белият бизон ти помага
да търсиш сред пъзел от хора
кой от тях ти приляга.
Няма ли? Напред ...и нагоре...
Бялото било символ на щастие,
в други мигове той означава разлъка.
И от бизон празният лист
е вече олтар на спотаената мъка.
© Вили Тодоров Все права защищены