Беше пролет,

поредната пролет сама,

бях извор, пресъхнал

от спомени...

Когато те срещнах,

от извора бликна вода,

южнякът задуха,

звънко запяха капчуци,

а в косите ми

минзухари разцъфнаха.

Щастлива, невинна

и пролетна,

изтръгнах сърцето си,

понесох го в шепи,

към теб полетях...

   Не го пожела...

... пречупи крилете ми

в тъмнина и мълчание.

Какво да го правя сега -

това влюбено,

тъжно сърце?

Все още го пазя

във шепата

и гледам как бие едва...

Ще го заровя дълбоко

като зрънце в пръстта.

Господи,
   ще поникне ли

някога?

20.03.2007г.