Беше пролет
Беше пролет,
поредната пролет сама,
бях извор, пресъхнал
от спомени...
Когато те срещнах,
от извора бликна вода,
южнякът задуха,
звънко запяха капчуци,
а в косите ми
минзухари разцъфнаха.
Щастлива, невинна
и пролетна,
изтръгнах сърцето си,
понесох го в шепи,
към теб полетях...
Не го пожела...
... пречупи крилете ми
в тъмнина и мълчание.
Какво да го правя сега -
това влюбено,
тъжно сърце?
Все още го пазя
във шепата
и гледам как бие едва...
Ще го заровя дълбоко
като зрънце в пръстта.
Господи,
ще поникне ли
някога?
20.03.2007г.
© Лазарина All rights reserved.
