valqka (Валентин Василев)
515 2124
11 июн. 2015 г., 17:41

Без брод 

  Поэзия
472 0 5

 

 

 

     Река бъди ми 

               пълноводна

     под звездно-иглен

               небосвод,

     в мойте вечери

               самотни

     покажи ми

               има ли към тебе

     брод ...

     

     Тъжни са без мостове

                реките

     и душите без мостове

                скърбят,

     когато изглеждат си

                очите,

     всяка от самотен

                бряг ...

 

     Въздишат тихичко

                 вълните

     и шупнали о камък

                 ромолят,

     само подмолите на

                 тъмно скрити

     за обич отнесена

                  шептят ...

 

 

 

 

 

 

 

© Валентин Василев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Анастасия, Мисана, Стойна, Ренета, Диана - благодаря ви за топлите отзиви, приятели! Признания и за това, че се отбивате на моята страничка! Вдъхновени бъдете за радост и на моята душа!
  • А аз усетих зова на влюбено сърце, което търси брод към сърцето на любимата.
    Това са най-красивите, а понякога най-тъжните мигове.
    Красиви, ако има споделеност и тъжни ако бреговете останат недостъпни.
    Поздравления за творбата!
  • Поздравления и от мен, Валентине!
  • Много оригинално и интересно.Хареса м оздровление, Валка!
  • Душите без мостове са тъжни - два бряга вечно разделени. Добре си се сетил, Валентине, защото всеки брод е и своеобразен мост!

    Поздравление - харесах!
Предложения
: ??:??