Без брод

Поэзия

632 0 5

Река бъди ми

пълноводна

под звездно-иглен

небосвод,

в мойте вечери

самотни

покажи ми

има ли към тебе

брод ...

Тъжни са без мостове

реките

и душите без мостове

скърбят,

когато изглеждат си

очите,

всяка от самотен

бряг ...

Въздишат тихичко

вълните

и шупнали о камък

ромолят,

само подмолите на

тъмно скрити

за обич отнесена

шептят ...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

valqka (Валентин Василев)

Анастасия, Мисана, Стойна, Ренета, Диана - благодаря ви за топлите отзиви, приятели! Признания и за това, че се отбивате на моята страничка! Вдъхновени бъдете за радост и на моята душа!

2015-06-12T12:16:32+03:00
Диана_Енчева (Диана Енчева)

А аз усетих зова на влюбено сърце, което търси брод към сърцето на любимата.
Това са най-красивите, а понякога най-тъжните мигове.
Красиви, ако има споделеност и тъжни ако бреговете останат недостъпни.
Поздравления за творбата!

2015-06-11T20:40:21+03:00
ParvaNova (Ренета Първанова)

Поздравления и от мен, Валентине!

2015-06-11T18:56:24+03:00
stoyna (Стойна Димова)

Много оригинално и интересно.Хареса м оздровление, Валка!

2015-06-11T18:53:38+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Душите без мостове са тъжни - два бряга вечно разделени. Добре си се сетил, Валентине, защото всеки брод е и своеобразен мост!

Поздравление - харесах!

2015-06-11T18:34:31+03:00