Река бъди ми
пълноводна
под звездно-иглен
небосвод,
в мойте вечери
самотни
покажи ми
има ли към тебе
брод ...
Тъжни са без мостове
реките
и душите без мостове
скърбят,
когато изглеждат си
очите,
всяка от самотен
бряг ...
Въздишат тихичко
вълните
и шупнали о камък
ромолят,
само подмолите на
тъмно скрити
за обич отнесена
шептят ...
© Валентин Василев Всички права запазени