БЕЗ ЧУВСТВО
БЕЗ ЧУВСТВО
Тази сребърна нощ като лодка отплува,
остана само дъх на платна.
Цяла нощ аз край тебе будувах,
плахо чаках и в утрото любовта.
Нима си мислиш, че не искам
в тебе да се влюбя, да обичам.
Не, аз чувства не подтискам,
нямам ги и затова не ги изричам.
Не за първи път с очакване
се взирам в нечие заспиващо лице.
Тихичко лежа до теб разплакана,
няма го, то - моето сърце.
Сковано утро и престорена усмивка
ще те посрещнат след съня.
Ще ме попиташ - "Нещо има ли?"
"Добре съм" - аз ще промълвя.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Екатерина Банска Все права защищены
