13 апр. 2008 г., 17:08

Без да ме е страх, че може да боли

1K 0 3

Случи се и с мене,

влюбих се и аз,

когато те видях за първи път,

изтръпнах в този час,

сърцето ми подсказа,

че в него ще си вечно ти,

душата си отдадох,

без да ме е страх, че може да боли.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ВАЛЕНТИНА СПИРОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • има още много да се влюбваш,,, има
  • Това е любовта...и нежна и тъжна...
    прекрасен стих! с обич, мила Валентина.
  • "Душата си отдадох , без да ме е страх, че може да ме боли" - звучи прекрасно.Всички отдаваме душите си и ни боли, но винаги поемаме риска, защото си заслужава. Питаме се защо ни боли.Понякога нещата тръгват в незвестна и старанна посока...и обяснение няма
    смисъл да се търси...просто нещата понякога се случват така.Творбата ти е кратка, опитай се да я продължиш някак си......

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...