Без да ме е страх, че може да боли

Poetry » Love

1K 0 3

Случи се и с мене,

влюбих се и аз,

когато те видях за първи път,

изтръпнах в този час,

сърцето ми подсказа,

че в него ще си вечно ти,

душата си отдадох,

без да ме е страх, че може да боли.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

natalia (Наталия Божилова)

има още много да се влюбваш,,, има

2008-04-15T21:46:35+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Това е любовта...и нежна и тъжна...
прекрасен стих! с обич, мила Валентина.

2008-04-13T18:50:40+03:00
mikebelan (Андрей Иванов)

"Душата си отдадох , без да ме е страх, че може да ме боли" - звучи прекрасно.Всички отдаваме душите си и ни боли, но винаги поемаме риска, защото си заслужава. Питаме се защо ни боли.Понякога нещата тръгват в незвестна и старанна посока...и обяснение няма
смисъл да се търси...просто нещата понякога се случват така.Творбата ти е кратка, опитай се да я продължиш някак си......

2008-04-13T17:42:05+03:00

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0