21 нояб. 2015 г., 00:50  

Без да питам 

  Поэзия » Любовная, Пейзажная
384 1 2

Без да питам аз защо те обичам,

трепет почувствах, щом те видях.

Ти си тръгна – а аз още отричам –

сърцето ми сви се и превърна във прах.

 

Топъл, слънчев, красив бе денят,

във който вплетохме ние ръце.

Очите ти нежни – сякаш приказен цвят –

озари се душата ми от твойто лице.

 

Последваха дни на мълчание и мъка,

гласът ти в ума ми като в бездна ехтя.

Тихо, леко тогаз зашептя ми дъжда –

"Ще  се върна, както Тя връхлетя!".

 

Без да питам аз защо те обичам,

трепет почувствах, щом те видях.

Ти си тръгна – а аз още отричам – 

сърцето ми сви се и превърна във прах.

© Княгиня Нощ Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ти, мили Младен! Ако наистина пиша хубаво, то аз съм много щастлива! Зарадва ме!
    Поздрави и от мен!
  • Вълнуващо стихотворение за истинската любов, която изпитва едно неопорочено сърце, изразено с точните поетични изразни средства.
    Поздравление, Тони! Хубаво пишеш.
Предложения
: ??:??