Изгубване след теб възпламених.

Изгарям, не като кибритна клечка.

Забравих колко пъти те корих

и колко те ранявах, после стенех.

 А не аз бях ранената. Не аз!

И дотегнах си от своите стрели,

от пътите, когато все мълчах,

а ти очакваше ту стон, ту вик.

Изгубване след теб възпламених.

И ще съм няма, но сега говоря...

Опитвайки се да се свра във миг,

за да пребъда с теб, без да съм твоя...

P.s Помощ! "Кибритна" ми бърка в здравето. Приемат се всякакви мнения. Включително и от тези, които биха го отчели като не-поезия, стига да им се откъсне от душата един коментар. Поздрави!  :)