17 апр. 2012 г., 14:29

Без да съм твоя

858 0 1

Изгубване след теб възпламених.

Изгарям, не като кибритна клечка.

Забравих колко пъти те корих

и колко те ранявах, после стенех.

 А не аз бях ранената. Не аз!

И дотегнах си от своите стрели,

от пътите, когато все мълчах,

а ти очакваше ту стон, ту вик.

Изгубване след теб възпламених.

И ще съм няма, но сега говоря...

Опитвайки се да се свра във миг,

за да пребъда с теб, без да съм твоя...

 

 

P.s Помощ! "Кибритна" ми бърка в здравето. Приемат се всякакви мнения. Включително и от тези, които биха го отчели като не-поезия, стига да им се откъсне от душата един коментар. Поздрави!  :)

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Уморена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубаво е!Нищо,че "кибритна"позволява на ритама малко да бяга.Не превръщай сама себе си в миг.Поздрав!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...