Без да съм твоя
Изгубване след теб възпламених.
Изгарям, не като кибритна клечка.
Забравих колко пъти те корих
и колко те ранявах, после стенех.
А не аз бях ранената. Не аз!
И дотегнах си от своите стрели,
от пътите, когато все мълчах,
а ти очакваше ту стон, ту вик.
Изгубване след теб възпламених.
И ще съм няма, но сега говоря...
Опитвайки се да се свра във миг,
за да пребъда с теб, без да съм твоя...
P.s Помощ! "Кибритна" ми бърка в здравето. Приемат се всякакви мнения. Включително и от тези, които биха го отчели като не-поезия, стига да им се откъсне от душата един коментар. Поздрави! :)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Уморена Всички права запазени
