misha_73 (Мария Борисова)
10 11
29 мая 2008 г., 13:57

Без грим 

  Поэзия
1122 0 6
 

                                           Без грим

 

Небето заплака със толкова мъка,

изля цял порой от безсолни сълзи,

а времето тъжно и мене обърка,

от мъката негова мен ме боли.

 

Навън тротоарите с шарени кръпки,

от цветни чадъри - нелепи петна,

остават по тях само калните стъпки,

а скритите хора под тях - без лица.

 

И знам, че е лесно да скриеш душата си

под някаква маска или цветен грим,

но не познаваме вече лицата си

кои и какви сме, къде ли вървим?

 

Затуй и печално днес е небето,

със бисери калните стъпки изми,

потропва с надежда на всеки в сърцето

ще отрониш ли искрени, топли сълзи?!

 

И маската-броня те да отмият

под тях да излезе самата душа,

потоци от цветни бои да се слеят

в красива и слънчева, цветна дъга!

© Мария Борисова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??