Небето заплака със толкова мъка,
изля цял порой от безсолни сълзи,
а времето тъжно и мене обърка,
от мъката негова мен ме боли.
Навън тротоарите с шарени кръпки,
от цветни чадъри - нелепи петна,
остават по тях само калните стъпки,
а скритите хора под тях - без лица.
И знам, че е лесно да скриеш душата си
под някаква маска или цветен грим,
но не познаваме вече лицата си
кои и какви сме, къде ли вървим? ...