Без грим
Без грим
Небето заплака със толкова мъка,
изля цял порой от безсолни сълзи,
а времето тъжно и мене обърка,
от мъката негова мен ме боли.
Навън тротоарите с шарени кръпки,
от цветни чадъри - нелепи петна,
остават по тях само калните стъпки,
а скритите хора под тях - без лица.
И знам, че е лесно да скриеш душата си
под някаква маска или цветен грим,
но не познаваме вече лицата си
кои и какви сме, къде ли вървим?
Затуй и печално днес е небето,
със бисери калните стъпки изми,
потропва с надежда на всеки в сърцето
ще отрониш ли искрени, топли сълзи?!
И маската-броня те да отмият
под тях да излезе самата душа,
потоци от цветни бои да се слеят
в красива и слънчева, цветна дъга!
© Мария Борисова All rights reserved.
