17 апр. 2008 г., 11:30

без име

826 0 0

Коя ли, майко, ме орисала, коя завистница?

Коя във моите коси оплела е магия?

Че под крилото му кръвта ми изцеди, ориснице...

И до последна капка даде му да я изпие.

Защо му даде моята душа да разтъче?

Да я разнищи като никому ненужно платно...

и в друга думата си да врече,

но аз да го изгубя безвъзвратно...

Ръцете ми с две рани означени, където той ме прикова...

Да галя нежно и до кръв бодлите

със предана, обичаща ръка,

да го докосвам във съня му скрито.

Недей да казваш, не угасвай, ти си млада,

недей да ме тешиш, магьоснице, ще оздравея,

но знам, че дълго, дълго ще го страдам,

че той, единствен той не може да ми отмилее!

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...