Коя ли, майко, ме орисала, коя завистница?
Коя във моите коси оплела е магия?
Че под крилото му кръвта ми изцеди, ориснице...
И до последна капка даде му да я изпие.
Защо му даде моята душа да разтъче?
Да я разнищи като никому ненужно платно...
и в друга думата си да врече,
но аз да го изгубя безвъзвратно...
Ръцете ми с две рани означени, където той ме прикова...
Да галя нежно и до кръв бодлите
със предана, обичаща ръка,
да го докосвам във съня му скрито. ...