16 нояб. 2007 г., 11:31

Без колЕне

740 0 14

Стиропорна кукла. Без колЕне.

От всеядната й коленична стойка.

Без следи по дланите студени.

От прегръщане, любов и... болки.

Без кървящи рани по сърцето.

От безумен, неритмичен тропот.

Със лице... безлично. И, което -

никой огън няма как да стопли.

Без паяжни следи от кръвоизлив

във очите - мъртви от възсиньо.

Със уста, от сочност хладна силни,

като вече изветряло, лошо вино.

Просто миг забава в нечия греховност

и оръжие за пошлата му гордост.

Консуматор. На недъгава любовност.

Лека дрога за душевната му болест.

 И противна в сляпото доволство

от кичозната си, симетрична външност.

Ужасяващо, непоносимо грозно!

Чак не може да ти стане тъжно!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...