Без любов
"Сърцето без любов,
прилича на храм без Бог."
Л. Левчев
Усетиха. Вече няма никой във храма.
И започнаха да идват. Все различни.
Ограбиха без жал иконите. Не плача.
Свикнах стените му да са безлични.
Заместих си сърцето със пустиня.
Жълта. Да ме пари нощем пясъкът.
Нощни птици взех, вместо светиня,
напомняше ми, че съм жива, крясъкът.
Останаха ми в мрака само свещите
(човек не спирал никога да се надява)
и пустото от ровенето в грешките,
и оня страх във себе си да ги запаля.
И нямаше недели, само сиви делници.
Утро не покълна. Залезът го давеше.
Цигари, фасове, минаващи безделници,
а огледалото все повече ме мразеше.
Разграбиха ми храма безпощадно,
но там от ъгъла в подобието на душа
една молитва, скрила се на хладно,
в напуканите устни плахо се провря.
Заседна, като много дълго крита дума,
и започна да крещи от черна самота.
По-малко щеше да боли, ако е чума.
Господи! Искам във любов да се врека!
© Ани Монева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Ани...болезнено...и много дълбоко!
-
За малко да пропусна...
Но съм тук, за да ти кажа "Браво, Ани!" -
...в пустотата - клен и косове...
Не знаеш колко си богата на любов! -
Без любов..
Красив стих. -
Жаждата за любов понякога ни изгаря по-силно и от самата любов.
Почувствах го в стиха ти,Ани.
И споделям... -
Привет поете!!!
-
любовта ни държи живи, Ани...
не позволявай да си отиде...!!!
поздрави!!!
п.п. "шестица" от мен...за "джобните"!!! -
Прекланям се пред искреността на тази изповед!
-
Я да ми пишете само шестици, че утре като изисквам такива от детето, ще ми каже да видя себе си. А и мъжът ми дава джобни според бележника, пък съм си наумила да си купувам чанта. Ама ха...
-
Много силен стих!!!
Боли... -
Нищо не си разбрала от стиха ми.
Ако обичаш, повече не спами под него.
Освен това аз съм авторът. -
"Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее,
не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли,
на неправда се не радва, а се радва на истина;
всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява." 1-во Кор.13:4-7
Изхождайки от това, мисля, че Любовта не иска да ù се вричаме, иска само да обичаме. Но с коментара си имах предвид и това, че последният ред на фона на великолепните думи и метафори над него, звучи прекалено патетично, да не кажа надуто, без той самият да казва нещо съществено или да носи някакво послание. -
"Сърцето без любов,
прилича на храм без Бог."
Л. Левчев -
Стихът е много силен, много хубав, разтърсващ... Но последният ред просто стои като загрозяваща кръпка на този чудесен стих.
-
Ани, този стих...
ми подейства като шамар!
Благодаря
()* -
Много ми хареса, Ани!!!
Поздрави и от мен!!! -
Благодаря на всички, спрели се при мен!
-
Браво поздрави от мен творбата е прекрасна.
-
невероятно силно...
истинска поезия, мила Ани..
сърдечна прегръдка...с възхищение. -
Силно!
-
Браво..!
-
Разтърси ме Ани!
-
Изпипано, разтърсващо - изключително!!!
-
В храма на душата не бива да влиза всеки, ако го пазим както трябва после няма да плачем така горещо. Поздрав!
-
"и пустото от ровенето в грешките,
и оня страх във себе си да ги запаля."
Като кошмар.Сън в който всички изходи
са заковани.И само мисълта,че нямаш избор
прерязва като с нож и бяга бързо към утрото
и новото начало...
-
"Останаха ми в мрака само свещите
(човек не спирал никога да се надява)
и пустото от ровенето в грешките,
и оня страх във себе си да ги запаля."
Запали ги, Ани!* Безмилостно! -
Обичай...Ани. Ив
-
Браво!6+ имаш от мен
-
Много силно стихотворение! Всеки има нужда от любов.
-
!***
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
