JUST_TINA (Валентина)
4 5
7 февр. 2007 г., 14:34

Без мен 

  Поэзия
697 0 3
В света лицемерен,
в света на лъжи,
Господ-добронамерен,
те срещна с две топли очи.
Чрез тях, ти обикна сърцето.
То, от своя страна, подари ти
всички свои и всички звезди от небето.
И беше щастливо, че си щастлив.
Но с времето ти реши да намериш своя мотив,
да го късаш на части по малко,
докато не остави нищо хубаво...
Жалко!
Защото можеш
в света лицемерен,
в света на лъжи
да намериш други такива очи,
но друго такова сърце няма, уви.
Тогава оставям те, обич,
в света лицемерен,
в света на лъжи,
да живееш сред тези,
за които си бил или си нищо почти.
Като вълк единак
ще си в този сив свят,
който сам си избрал.
И макар да не си го мечтал,
знам, че от гордост не би си признал.
А сърцето, което обикна
пак ще тупти
не само за тебе вече, уви.
Защото стигат му толкова
приказки празни и плитки лъжи.
Ако имаш сърце, ще усетиш колко боли.
Ако още имаш очи - ще погледнеш истината,
дори да горчи.
Ако имаш нужда от сродна душа
(поне до скоро твърдеше така),
ще ме потърсиш
в света лицемерен,
в света на лъжи,
защото знаеш, че
с мен си бил всичко:
и мъж, и човек, и приятел дори.
Без мен винаги ще ти
липсва едното поне.
Ти най-добре знаеш кое!

© Валентина Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Човек не знае колко има, докато не го загуби...А ако не знае какво е загубил, значи никога не го е имал истински...Похабил го е, изсмуквайки всичко от него, а взимайки малкото, нужно за примитивната си природа...
    Много ми е познато чувството, но наистина е вярно, че което не ни убива ни прави по-силни!
  • Благодаря от сърце!!!
  • Много ми хареса!
    Поздрав!
    Бъди щастлива!
Предложения
: ??:??