Без мен
В света лицемерен,
в света на лъжи,
Господ-добронамерен,
те срещна с две топли очи.
Чрез тях, ти обикна сърцето.
То, от своя страна, подари ти
всички свои и всички звезди от небето.
И беше щастливо, че си щастлив.
Но с времето ти реши да намериш своя мотив,
да го късаш на части по малко,
докато не остави нищо хубаво...
Жалко!
Защото можеш
в света лицемерен,
в света на лъжи
да намериш други такива очи,
но друго такова сърце няма, уви.
Тогава оставям те, обич,
в света лицемерен,
в света на лъжи,
да живееш сред тези,
за които си бил или си нищо почти.
Като вълк единак
ще си в този сив свят,
който сам си избрал.
И макар да не си го мечтал,
знам, че от гордост не би си признал.
А сърцето, което обикна
пак ще тупти
не само за тебе вече, уви.
Защото стигат му толкова
приказки празни и плитки лъжи.
Ако имаш сърце, ще усетиш колко боли.
Ако още имаш очи - ще погледнеш истината,
дори да горчи.
Ако имаш нужда от сродна душа
(поне до скоро твърдеше така),
ще ме потърсиш
в света лицемерен,
в света на лъжи,
защото знаеш, че
с мен си бил всичко:
и мъж, и човек, и приятел дори.
Без мен винаги ще ти
липсва едното поне.
Ти най-добре знаеш кое!
в света на лъжи,
Господ-добронамерен,
те срещна с две топли очи.
Чрез тях, ти обикна сърцето.
То, от своя страна, подари ти
всички свои и всички звезди от небето.
И беше щастливо, че си щастлив.
Но с времето ти реши да намериш своя мотив,
да го късаш на части по малко,
докато не остави нищо хубаво...
Жалко!
Защото можеш
в света лицемерен,
в света на лъжи
да намериш други такива очи,
но друго такова сърце няма, уви.
Тогава оставям те, обич,
в света лицемерен,
в света на лъжи,
да живееш сред тези,
за които си бил или си нищо почти.
Като вълк единак
ще си в този сив свят,
който сам си избрал.
И макар да не си го мечтал,
знам, че от гордост не би си признал.
А сърцето, което обикна
пак ще тупти
не само за тебе вече, уви.
Защото стигат му толкова
приказки празни и плитки лъжи.
Ако имаш сърце, ще усетиш колко боли.
Ако още имаш очи - ще погледнеш истината,
дори да горчи.
Ако имаш нужда от сродна душа
(поне до скоро твърдеше така),
ще ме потърсиш
в света лицемерен,
в света на лъжи,
защото знаеш, че
с мен си бил всичко:
и мъж, и човек, и приятел дори.
Без мен винаги ще ти
липсва едното поне.
Ти най-добре знаеш кое!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Всички права запазени
