9 окт. 2010 г., 22:45

Без отговор!

Поэзия » Другая

891 0 0

Стоя замислена и
замечтана!
Чудя се накъде да вървя.
Вятърът и той отнесе
отново моята мечта!
Помолих вятъра:
-Не духай, мили ветре,
моля ти се,
спри!
-Къде отнесе, ветре,
моите мечти?
Попитай слънцето и ще разбереш!
- отговори ми вятърът.
Чаках слънцето
да се покаже,
чаках, чаках и не разбрах
защо слънчевите лъчи

не стоплиха моите мечти?
Вятърът галеше моите коси,
краката ми потъваха в пясъчните камъни,
аз не докоснах моите мечти!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬