9.10.2010 г., 22:45

Без отговор!

885 0 0

Стоя замислена и
замечтана!
Чудя се накъде да вървя.
Вятърът и той отнесе
отново моята мечта!
Помолих вятъра:
-Не духай, мили ветре,
моля ти се,
спри!
-Къде отнесе, ветре,
моите мечти?
Попитай слънцето и ще разбереш!
- отговори ми вятърът.
Чаках слънцето
да се покаже,
чаках, чаках и не разбрах
защо  слънчевите лъчи

не стоплиха моите мечти?
Вятърът галеше моите коси,
краката ми потъваха в пясъчните камъни,
аз не докоснах моите мечти!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пенка Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...