4 февр. 2009 г., 07:53

Без посока 

  Поэзия » Любовная
662 0 2

 

                                    Последен лев във джоба,

                                  крача аз сама по тротоара.

 

А душата ми е пълна със тревога,

                            изваждам си цигара и запалвам.

 

                               Циганка една ме заговори,

                              взе ръката и се вгледа в нея.

 

                         Косата ми разроши я внезапно вятъра,

                          поиска да прикрие  спомена от вчера.

 

                        И не каза нищо,помълчахме две минути,

                        после ме погледна във очите - право.

 

                             В джоба мушна свито листче,

                                и помоли - да не го отварям.

 

                         Левчето последно - оставих и в ръката,

                             по погледа разбрах  не е жестока.

 

 

                         Усмихнах се  през сълзи - плахо

                              и тръгнах - без да знам посока...

© Ангелина Петкова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??