Без посока
Последен лев във джоба,
крача аз сама по тротоара.
А душата ми е пълна със тревога,
изваждам си цигара и запалвам.
Циганка една ме заговори,
взе ръката и се вгледа в нея.
Косата ми разроши я внезапно вятъра,
поиска да прикрие спомена от вчера.
И не каза нищо,помълчахме две минути,
после ме погледна във очите - право.
В джоба мушна свито листче,
и помоли - да не го отварям.
Левчето последно - оставих и в ръката,
по погледа разбрах не е жестока.
Усмихнах се през сълзи - плахо
и тръгнах - без да знам посока...
© Ангелина Петкова All rights reserved.
