23 мар. 2006 г., 19:17

Без сърце

1.3K 0 3

Виждам светлина, виждам и море,

виждам безбрежна дълбина.

Морето се вълнува и искри,

а аз съм някъде, но не и на брега.

Усещам вятър, усещам мирис,

усещам нечии ръце.

Те ми дават нежни ласки,

а аз ги връщам без сърце.

Виждам слънце, но не и светлина.

Аз съм някъде, но не на таз земя.

Искам да стигна морето,

но не мога да премина небето.

Искам да хвана онези ръце,

но нещо ме спира-нямам вече сърце

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Суси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Дано да не си преживяла това, за което пишеш...
    С пожелание за надежда!
  • Мерси за съвета
  • интересна идея имаш, но някак си ми звучи леко тромаво и един съвет от мен, избягвай "тоз" и "веч" знам че са много удобни думи, но не звучат добре в съвременна поезия, според мен пък и са леко празазитни изрази

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...